Когато един политик твърде често казва „Аз", изпуска харизма на пръв поглед.

Колко е решителен!
Колко е смел!
Колко е можещ!
Колко е наясно с нещата!
Какъв е мъжкар!
Или всичко накуп.

Когато един политик твърде често се изпуска в управлението, още по-силно започва да се бие в гърдите.

И отново става егоист, комплексар, простак, некадърник и наглец.
Или всичко накуп.

Изведнъж, но след много, много изпускания.
Той лови престъпници.
Той плаща пенсии.
Той запушва течовете от държавната каца.
Той вдига икономиката на крака с нашенски Лувър.
Той е най-големият реформатор на прехода и всички да замълчат.
Той има съратници, които аха да го задминат азово.
Финансово гуру му е най-добрият финансист на света.
Вчера има малък дефицит, днес - по-голям, утре - още по-голям.
Вчера излизаме от кризата, днес - не излизаме, утре - пак излизаме.
Вчера влизаме в еврозоната, днес се отказваме, утре - пак влизаме.
Вчера качваме данъци, днес ги оставяме същите, утре пак ги качваме.
Той има бъдещи съратници, които аха да задминат настоящите азово.
Кандидатката за здравен министър лети като стюардеса на крилете на фармацевтиката.
Голям мениджър е, защото е управлявала няколко неправителствени организации.
А за управлението на българското здравеопазване я готви чичко Google.

Всички скоро виждат, че Азът е гол хвалипръцко, но дълго още не го признават.
Никой не ще да го смятат за глупак заради изборните му надежди.

Азът продължава да се пъчи с виртуалните си одежди, защото и без това няма други.

Чак когато народът усети собственото си оголяване, дружно ще викне „Азът е гол".

Но не през смях, а през сълзи ..





Източник: webcafe.bg